Стихосбирката „Животните нямат бащи“ на писателката Евгения Динева ще бъде представена на 29 август в Дом на писателя в Бургас. Това съобщиха на официалната си страница от Бургаската писателска общност. Модератор на срещата е бургаският писател и журналист Слави Томов.

Книгата е дебютна за авторката. Издадена е през 2023 г. от издателство „Скрибенс“.

„Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и невинността, дори напротив. В „Животните нямат бащи“ откриваме фин психологизъм, който изследва не какви сме, а защо сме такива - кое ни кара да се чувстваме недостатъчни и ни прави трудни за обичане; как сме допуснали „тиранията да се превърне в навик“, как невниманието към детайла на ежедневните битки ражда пукнатини в сърцето“, казва поетесата Ренета Бакалова.

Стихосбирката „Самоопределения“ на Цвета Михайлова ще бъде представена на 22 август в книжния център „Гринуич“. Събитието ще е с участието на Аксиния Михайлова и Петър Чухов, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Книгата е дебютна за авторката. Според писателката Димана Йорданова, автор на „Писма до Ния, която не родих“, в поезията на Цвета Михайлова няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. „Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон“, посочва тя.

Писателят Георги Гаврилов определя творчеството на Цвета Михайлова като „разпад на света до тъга и на тъгата до свят“. „Тиха, почти безшумна, като град под вода, тази поезия ни р

С прочитането на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата. Незаснети" на Людмил Тодоров (1955 - 2023) читателите ще научат нови неща за него, но по-важното е, че ще научат неща за себе си. Това каза съпругата на автора и преводач Златна Костова.

Снощи двете издания бяха представени в Художествената галерия на Созопол от нея, доц. Георги Лозанов и от актьора и режисьор Ивайло Христов, който е и автор на предговора в една от тях. Събитието бе част от литературната програма на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. 

„След прочитането на тези две книги читателят ще научи много нови неща, защото разбира се, че творчеството на всеки автор е в голяма доза автобиографично. Но също има и много наблюдения на други реално съществуващи хора. Така че, разбира се, че ще научат нови неща за Людмил, но по-скоро и по

„Атанас Далчев е една драматична фигура в литературния живот у нас. Той е и един висок връх, но обвит в мъглявина“. Това каза в интервю поетът, белетрист и жуналист Илко Капелев, носител на тазгодишната национална литературна награда „Атанас Далчев“. 

Поводът за гостуването му в пресклуба в Ямбол е новият брой на сп. – „По дълбоките следи на Атанас Далчев“, посветен на 120 г. от рождението на изтъкнатия български поет, публицист и преводач. Изданието се представя официално днес, едновременно във всички пресклубове у нас и в чужбина чрез видеоконферентна връзка.

Според Капелев, творчеството на Атанас Далчев остава недооценено в определен период от време. „Без да политизираме нещата, след 1945 г. той дълго време е неглижиран, държан настрани. До 1956 г. е без работа, не пише през тези години, издържа се основно с преводаческа дейност. За един творец, било художник

Европейската инициатива „Нощ на литературата“ ще се състои за тринадесети път в 10 населени места в България. Събитието ще е на 25 септември, съобщават организаторите.

По думите им нетипични за литературата пространства в София, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Пловдив, Русе, Силистра и село Чавдар ще се превърнат в „читателски гнезда“. В тях в рамките на три часа и половина ще бъдат представяни откъси от различни книги. На всеки 30 минути ще се чете един и същи текст. Откъсите от книгите се подбират от посолствата и културните институти на европейските държави, а любителите на литературата могат да съставят индивидуално своите маршрути из различните „читателски гнезда“.

Общо 19 книги от 19 държави ще бъдат представени на локациите в България тази година. Техни автори са Умберто Еко, проф. д-р Божидар Манов, Софи Райер